Панагюрското златно съкровище, което е едно от най-емблематичните открития в страната ни, е служило на древните траки за религиозни тайнства и ритуали, а в някои случаи и за пиршества.
Съкровището е изработено в края на IV и началото на III век пр. Хр., като е принадлежало на неизвестен владетел от племето одриси.
Златото при траките показвало високия социален статус на притежателя му. Смята се, че предметите се използвали в ритуали, най-вече за да предпазят участниците в тях.
Богата златна находка е открита през 1949 година от братята каменари Павел, Петко и Михаил Дейкови, които работели към изкопната дейност при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище.
Тримата мъже са почистили откритието си, след което са го предали в ръцете на околийския началник.
Имането е съставено от 9 златни предмета - една фиала и осем ритона. Общото тегло на предметите е около 7.5 килограма.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар.
Върху ритонът с глава на елен е изобразен троянският принц Парис с гега в ръка, който показва най-красивата богиня между Хера, Атина и Афродита. Боговете са разпознати, тъй като над тях са изписани имената им.
По всеки един от съдовете са изобразени древногръцки митологични сюжети с изключителна прецизност, което прави Панагюрското съкровище и едно от най-красивите открития по земите ни.
На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички, оформени като глава на амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври - митологични същества с тяло на животно и глава на човек.
Най-интересна от всички артефакти обаче е амфората, дръжките на която са оформени като борещи се кентаври. В основата ѝ се виждат негърски глави, а между тях – детето на Херакъл, борещо се със змия.
Панагюрското златно съкровище може да бъде видяно в Национален исторически музей в София.
Коментари